Лао Дзъ - древният китайски философ

Лао Дзъ е основател на даоизма, една от трите главни китайски религиозно-философски системи. Другите две са будизмът, идващ от Индия и конфуцианство, основано от Конфуций. Лао Дзъ е придобил божествен статус, но за разлика от Конфуции, има съмнения, че въобще е съществувал. Според някои историци, той е легендарна личност, но не и историческа. Липсата на повече информация, може да се дължи и на самия Лао Дзъ, който сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен.

Ето какво все пак се разказва за Лао Дзъ. Според легендата, той е живял през 6 век пр. н.е. Китайският историк Сима Циен (145 г. пр. н.е. - 86 г. пр. н.е.) твърди, че Лао Дзъ е роден в днешен южен Китай и че истинското му име е Ли Е. Работил като архивар в царската библиотека на държавата Джоу. Твърди се още, че Лао Дзъ бил съвременник на Конфуций и че двамата дори са се срещали. Конфуций доста е хвалил Лао Дзъ, макар двете философски школи да са доста различни и дори противоположни. Някъде по онова време Ли Е става Лао Дзъ ( „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“).

Среща между Лао Дзъ, Конфуции и будистки Архат:



Историкът Сима Циен продължава своя разказ за Лао Дзъ с това, че той живял достатъчно дълго, за да види залеза на държавата Джоу. Затова решил да си тръгне. Лао Дзъ стигнал до северозападната граница на тогавашен Китай. Именно тук един китайски държавен представител го помолил да напише на хартия своето учение. В резултат се получила книга с около 5000 китайски символа наречена „Дао-дъ дзин“ (Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)). След това Лао Дзъ пресякал границата и изчезнал от историята, повече никой нищо не чул за него.

Съществува и версия, според която Лао Дзъ е живял през IV в.пр.Хр. и е написал „Дао-дъ дзин“ около 350 г. пр. н.е. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.

„Дао-дъ дзин“ е най-превежданата книга след Библията. Тя има и друга прилика със свещената християнска книга. Според мнозина историци трактатът приписван на Лао Дзъ, всъщност е написан от няколко отделни човека, а не от един. Някои смятат, че негови автори са учениците на Лао Дзъ (отново приликата с Христос, учениците му и Библията е видима).

Има и друго трудно доказуемо предположение относно "Пътят". Някои смятат, че трактатът включва не само учението на Лао Дзъ, ами и други устни китайски предания популярни по онова време.

Без значение кой е авторът на „Дао-дъ дзин“, тази книга е в основата на даоизма. Това учение също като конфуцианството адресира социалните, политическите и философските въпроси вълнували древното китайско общество, но за разлика от него има друг подход. Конфуцианството акцентира на социалните връзки, доброто поведение и обществото като цяло, докато даоизмът поема по мистичния път и набляга на индивидуалното и на природата. Също така даоизмът има анти-авторитарен дух, той възхвалява естествената простота и универсалната сила Дао. Конфуцианството е много повече по вкуса на китайските управници през вековете, но даоизмът запазва своето влияние сред широките маси и до днес.

Даоизмът подчертава връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. В даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си. Много аспекти от китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с това учение.

http://misterika.blogspot.bg/2016/02/blog-post_18.html