Сатанизмът на Ла Вей

В началото на тази преводна статия следва да кажа няколко думи, като автор на блога. Тя ще се опита да ви убеди, че има само един вид сатанизъм - този на Ла Вей (изписван на български и като ЛаВей). Това твърдение естествено е глупаво точно толкова колкото твърденията на други религиозни водачи, които заявяват, че има само една праведна форма на християнството, исляма и т.н. - обикновено тази която те проповядват. Противно на написаното в статията (която давам с известни съкращения), има сатанисти, които буквално вярват в съществуването на Дявола, които извършват ритуали и пият кръв. А и сатанизмът не датира от 1966.

Сатана. Християнската Библия го описва като дявола, змията, изкушителя. Той съществува само като антитеза на Бог и всичко, което е праведно и свещено. Неговата единствена роля е да отвежда хората далеч от истината, в един грешен, тъмен живот. Има много пасажи в Библията описващи Сатаната, но всички се съгласяват с едно - дяволът е зъл.

Така че, ако попитате дядо и баба си, местният свещеник и почти всеки вярващ, те най-вероятно ще ви кажат, че сатанистите са зли хора търсещи да отвърнат добросърдечните християни от техния праведен живот. Когато се спомене термина "сатанисти", ние си представяме хора облечени като готик-фенове, изпълняващи дяволски ритуали, принасящи в жертва животни и слушащи дет метал. За жалост това е стереотипът, който се е наложил.

"Сатаната за нас (сатанистите) е символ на гордост, свобода и индивидуализъм. Той служи като външна метафора за нашия върховен личен потенциал."

Сатанизмът се е появил през 1966, проповядван е от Антон Шандор ЛаВей от дома му в Сан Франциско. Преди това ЛаВей е бил цирков артист за много години. Когато се установява в Сан Франциско, ЛаВей се отдава на изучаване на магията и окултното. През 1969 публикува "Сатанистката Библия", която е последвана от книгите "Сатанистката Вещица" (1971) и "Сатанистки ритуали" (1972). Въпреки заглавията си, те не са ръководства по черна магия. Вместо това дават насоката за една религия базирана на почитането на самия себе си, с малко ритуали за цвят.

Сатанистите не боготворят Сатаната. Дори не вярват, че съществува. Фактически сатанистите вярват, че религията може и трябва да бъде отделена от свръхестествените вярвания. Тя трябва да дава рамката според която да се живее един морален живот в общността. Сатанистката вяра лежи в осезаемия свят, в материалистичното виждане с корени в науката и в критичното мислене.

Сатанистите наскоро влязоха в новините с това, че се опитаха да издигнат статуи на Бафомет (тъждествен за тях със Сатаната) до християнски статуи в Оклахома и Детройт. Понеже фокусът на сатанизма е повече насочен към боготворенето на самия себе си, целта им с тези действия бе да осигурят сигурност, че техният глас, както и гласовете на която и да е друга религия ще бъдат чути така ясно, както на основните религии.

"Ние (сатанистите) отказваме да бъдем заробени от една теократична система, която открито търси да контролира и унищожи сексуалността, индивидуалната автономия и критичното мислене."

Сатаната е символ на вечния бунтовник против своеволията на властта, за винаги защитаващ личния суверенитет дори и при нищожни шансове.

Сатанизмът обаче не е само бунт спрямо властта. Сатанистите с готовност празнуват християнски празници като Коледа и Хелоуин, макар че най-важният празник за всеки сатанист е неговият собствен рожден ден. Няма специфичен ритуал, всеки сам решава как и какво да празнува. Понеже повечето църковни празници всъщност са адаптирани стари езически чествания, сатанистите нямат проблем да ги отбелязват, макар че те примерно не виждат Коледа като рождения ден на Христос, а по-скоро като време което могат да прекарат с близките си.

http://misterika.blogspot.bg/2016/03/blog-post_20.html