Вярвания за храни и напитки

СОЛ

В много култури по света солта се счита за символ на чистотата и е една субстанция, която може да прогони злите духове.

В европейския фолклор се е вярвало, че солта пази от вещици, а жителите на Квебек, Канада са ръсели сол поред праговете си, за да не може да влязат лютени, пакостливи същества плашещи конете.



Солта също така има важна роля в еврейските и християнските традиции. Дори днешните "борци" срещу дяволското зло смятат тази подправка за силно оръжие срещу Сатаната. Все пак тя е спомената много пъти в Библията. В будизма и шинтоизма се гледа на солта по подобен начин - като средство срещу злите духове.

Днес много хора живеещи на японския остров Окинава ръсят сол върху новите си автомобили и слагат малки пакетчета с бялата подправка в колите си. Това е създало известни проблеми и недоразумения след атентатите от 11 септември 2001 в САЩ. След тези нападения в американските военни бази по света бяха затегнати мерките за сигурност. В Окинава има такава база, в която работят като невоенен персонал местни хора. Охраната е вдигала тревога заради намирани пакети със "съмнителна бяла субстанция" в колите на местните работници.

За племето Зуни живеещо в американския югозапад, една от най-важните богини е Солената Майка (Ma’l Oyattsik’i), която живее в местно свещено езеро. Според устните легенди, някога тя живеела доста по-близо до хората, но била обидена от тяхното държание. Затова днес зуните и другите съседни племена трябва да пътуват чак до езерото, за да си набавят сол и да провеждат ритуалните си церемонии.

**********************

Този превод ме вдъхнови да добавя още малко информация за солта, все пак това е една от най-често използваните подправки.

Готварската сол, с научно название натриев хлорид (NaCl), е изключително важна за живота на Земята. Повечето биологически тъкани и телесни течности съдържат известно количество сол. Концентрацията на натриеви йони в кръвта е пряко свързана с регулацията на нивата на телесните течности. Разпространението на нервните импулси чрез сигнална трансдукция се регулира от натриеви йони. На нея до най-голяма степен се дължи солеността на водата в моретата и океаните и на междуклетъчната течност при много многоклетъчни организми.

В наши дни солта се произвежда чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници, например солени кладенци или езера, а също така чрез добив на каменна сол. Повечето хора са добре запознати с използването на солта в готварството, но не и с многото ѝ други приложения — от производството на целулоза и хартия до боядисването на текстил и тъкани, производството на сапуни и миещи препарати. В страните със студен климат големи количества сол се използват за почистване на пътищата от лед през зимата.

Въпреки важността ѝ, не трябва да се прекалява с приема на сол. Многото сол води до повишено кръвно налягане при някои хора, което от своя страна е свързано с повишена опасност от сърдечен или мозъчен удар.

Интересен е и произходът на самата дума. Латинската дума за сол, sal е свързана с думата soldat („войник“). Римските войници са получавали режийни, за да си купуват сол. От там произхожда и друга дума - заплата (salarium). От там пък идва днешната италианска дума "soldi", която значи "пари". Друга дума - „салата“ (salata) също е свързана със солта и на някои латински диалекти означавала буквално "солен".

Други интересни факти:

Казва се, че суеверието, че разсипването на сол носи нещастие, идва от обърнатата солница пред Юда Искариотски на Тайната вечеря, обезсмъртена в известната картина на Леонардо да Винчи.

Заради голямата концентрация на сол Мъртво море е толкова гъсто, че някои предмети, които обикновено потъват, могат да плават на повърхността му. Хората плават спокойно, тъй като плътността им е малко по-ниска от тази на чистата вода. (Но само 8% от солта в Мъртво море е натриев хлорид, 53% е магнезиев хлорид, 37% калиев хлорид).

Американските градове Синсинати и Детройт са построени върху действащи солни мини. Усещам, че могат да се случат доста интересни неща свързани с пропадания.



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_10.html

КАРТОФИ

Добрият стар картоф едно време е имал трудности да се наложи в Европа. В крайна сметка това е станало благодарение на факта, че първоначално се е използвал в народната медицина.

В Шотландия и Ирландия картофите са се използвали за лечение на ревматизъм, а в останалите части на Великобритания като лек срещу астма, възпалено гърло и проблеми по кожата. Подобни вярвания е имало и сред заселниците в Северна Америка, които са поставяли картоф под леглото си. Някои дори са носели картофи в джобовете си, вярвайки, че те ще ги предпазят от определени болести и състояния. Странно е от къде европейските заселници в Америка са измислили тези работи при положение, че почти няма такива практики сред северноамериканските индианци.

Знае се, че картофите произлизат от Америките, въпреки това някои мюсюлмански народности в Китай имат съвсем различна легенда. Мохамед бил повел хората си на свещен поход, но армията му била изгладняла и немощна. Тогава Мохамед се помолил на Алах, след което казал на хората си да построят каменна пещ, да я напълнят със съчки за горене и да поставят големи камъни в средата, преди да я запечатат с восък. След два часа я отворили и камъните се били превърнали в картофи.



http://misterika.blogspot.com/2016/05/blog-post_12.html

МЛЯКО

Във фолклора на Ирландия има една велика крава наречена Glas Ghaibhleann, която скитала из страната и давала мляко със 100 процента масленост на всеки, който дойдел при нея. Много градове са кръстени на нея и се смята, че тя представлява самата Ирландия. Според легендата тя принадлежала на краля на моретата, на господаря на подземното царство или била дегизираната богиня Бо Финд.

Историята продължава с това, че много зли хора се опитвали да откраднат млякото, а то било напълно безплатно. Някой се опитал да издои кравата в бездънна яма (и да има всичкото мляко за себе си). Затова огорчената крава просто изчезнала.

И в други части на Великобритания има подобни легенди. В Уелс кравата даваща безплатно мляко изчезнала след като група лакоми хора се опитали да я нарежат на пържоли.

Някои свързват горните легенди с индийската история за "облачните крави", които карат от небето да вали мляко. Не случайно кравата е свещено животно в Индия. Ако има връзка между историите, е интересно как индийската легенда е стигнала чак до британските острови. Има и друга прилика - и в индийския мит кравата изчезва след като някой зъл персонаж, се опитва да и навреди. В Индия това не са лакоми хора, а демонът Вритра.



Малко сведения за млякото от Уикипедия.

Счита се, че млякото, добито от домашни животни, служи за храна на хората от около 5000 г. пр.н.е. Предполага се, че след опитомяването на говедото дълго време то се е използвало само за месо. Едва на по-късен етап млякото и млечните продукти са се появили на човешката трапеза. Така са се добивали продукти с ценна хранителна стойност във всяка част на годината, повишила се е ефективността на употребяваните пасища. Млечни продукти са открити в керамични съдове от Каменната ера в Турция. Това говори, че в този район млякото се е консумирало от хората още към 6500 г. пр.н.е. - повече от 1000 години преди това да се утвърди сред останалата част от човечеството.

Днес се забелязва обратната тенденция, хора да се отказват от консумация на мляко. В това няма нищо лошо, щом е личен избор. Някои от причините за това са следните:

Етически съображения. Промишленият добив на мляко е свързан с експлоатация на животните които са превърнати в „машини за производство на мляко и месо“. Хората прекъсват естествената връзка на животните с природата като експлоатират максимално както кравите, така и телетата и така скъсяват значително естествената продължителност на живота им.

Екологични съображения. Фермите нанасят значителен ущърб на околната среда с отделените урина, изпражнения, газове отделяни от животните. Ежегодно се унищожават тропически гори с цел освобождаване на място за пасища.

Здравословни съображения. Млякото е сред факторите от челната петица, които причиняват диабет.

Индивидуална непоносимост. Много хора по рождение притежават непоносимост към мляко. Това се дължи на невъзможността организма им да ситнезира ензим, който да разгражда млечната захар. Много хора придобиват такава непоносимаст и с напредване на възрастта.

Лични съображения. Употребата на мляко, добито от животни не е свойствена за хората и/или факта, че млякото не е подходящо за възрастни хора, а е нужно да се консумира само от деца.

Интересни факти:

- Независимо от различията в състава на млякото при различните видове бозайници са описани множество случаи при които майки от един вид отглеждат и израстяват малки от други често и неродствени видове. По този начин човекът не е единствения бозайник употребяващ млякото от други видове като храна.

- В митологията на много народи много от местните герои или богове са закърмени и отгледани от животни. Така Зевс бил отгледан от млякото на козата Амалфея, основателите на Рим Ромул и Рем са отгледани от вълчица.

- В древногръцката митология богинята Хера отделя мляко от своята гръд сред като Херакъл отказва да суче от нея. Така се е образувал Млечния път.

- Хипократ излекува множество пациенти от туберкулоза с помощта на козе мляко.

- Руската етнографска група Молокани, която се характеризира и със специфични православни обичаи е наречена така защото нейните представители пият мляко в периодите на строг пост.

http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_14.html

ХЛЯБ

Исторически хлябът е играл екстремно важна роля в западна Евразия. Той е важна част от християнските и юдейските традиции. Християните го наричат „плътта Христова“. Когато евреите се скитали в пустинята, те били хранени с манна, хляб от небесата.

В Америка и Великобритания е имало поверие, че хлябът може да лекува редица болежки - от навяхвания през отоци до зачервено гърло. Това много прилича на вярванията свързани с картофа.

Допълнителна информация от Уикипедия:

Хлябът е тестено изделие, приготвено минимум от две съставки – брашно и вода, приготвено посредством изпичане или обработка с пара. Брашното, което се използва за приготвянето на хляб, се добива от различни зърнено-житни култури (обикновено пшеничено, ечемичено, овесено, царевично или ръжено). Хлябът може да се приготвя в различни форми и с добавка на различни съставки, пълнеж и добавки. Това създава допълнително разнообразие на видовете и използваните имена в различните части на света (над 500 вида хляб). Хлябът може да е от бял до черен, обикновен или формован и да съдържа добавки като домати, маслини, зърна от слънчоглед, тиква, пшеница, сусам, лен и други, както и масло, мляко, яйца и т.н.

В България той е символ на гостоприемство и по традиция официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед.

Думата хляб по всяка вероятност произлиза от праславянска дума *xlěbъ, заимствана от протогермански език (вероятно готски) *xlaiƀaz.

Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история. Първите сведения са от късната неолитна епоха. Първите хлебни изделия са най-вероятно под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода. Вероятно те са приличали на съвременната мексиканска тортиля (на испански – tortilla), индианските царевични питки, шотландските овесени питки или индийската инджера.



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_16.html

РИБА-ТОН

Днес в Европа и САЩ едва ли има нещо по-обикновено и невдъхновяващо от консерва с риба тон. Не така обаче стоят нещата за други народи свързани с морето. В Малдивите тази риба е на особена почит. Разказва се, че пръв я открил легендарният пътешественик Боду Ниями Такуруфану (Bodu Niyami Takurufanu).

При едно свое плаване корабът на Боду след 83 дълги дни стигнал до голямо черно коралово дърво на края на света. Внезапно ги връхлетели силни вълни и вятър. Имало опасност бурята да запрати кораба отвъд ръба на света, затова хората привързали плавателния съд към един от клоните на дървото. Виждайки страхът на екипажа, Боду се съгласил да отплават обратно, веднъж утихнат ли природните стихии.

На другата сутрин хората видели, че морето е утихнало, а наоколо плува огромна непозната риба. Боду надраскал изображението на рибата върху парче пергамент и прошепнал магически думи за да хване душата ѝ. Прибрал пергамента в бамбуков ствол. Пътувайки към вкъщи, корабът бил следван от пасаж непознати риби. Те дори скачали на палубата от време на време.

Скоро обаче пред мореплавателите се изпречили две големи скали. Боду разпознал, че това са щипките на кралицата-рак на морето. Тя била привлечена от пасажа риби. Боду извадил пергамента от бамбука и хвърлил скицата на рибата в морето. Пасажът заплувал към дълбините, а огромният рак го последвал.

Боду се прибрал на острова с празни ръце (поне така си мислил) и хвърлил празното бамбуково стебло в морето. То обаче привлякло рибите тон, които и до днес живеят около Малдивите и са предпочитана храна за местните хора.

http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_18.html

ЗЕЛЕ

Според древните гърци зелето има странен произход. Някога един тракийски владетел на име Ликург ядосал бог Дионисий с това, че унищожавал свещените лозови насаждения. Затова Дионисий го приковал към едни лози. Ликург плачел за загубената си свобода, а сълзите му се превръщали в зелки. Тази легенда довела до това, че гърците често ядели зеле след като са препили, вярвали, че зелето и лозите (от които се прави вино и ракия) са врагове. Не знам дали това е свързано с днешната практика в България да се пие така наречената зелева чорба (зелев сок) при махмурлук, знам обаче, че наистина помага.

Йонийските гърци пък вярвали, че зелето е свещено растение и затова го включвали в обетите си. Това ме накара да си представя смешна картинка - някой положил ръка над зелка казва "заклевам се в това зеле, че ...".

В по-късна Европа се е вярвало, че зелето се използва от вещиците, за да летят. Една ирландска легенда разказва за градинар, който постоянно бил уморен. Това било защото бил омаян от една фея всяка нощ да лети върху зелево растение.

В Германия се разказва друга история - за един гладен човек, който решил да открадне зелките на съседа си на Коледа. Докато си пълнел кошницата, минал младенеца Исус, който пратил крадеца на Луната, заедно с откраднатите зелки. И досега е там.

Накрая една интересна рецепта:

Пълнена зелка с пилешко месо, картофи и тиквички



https://misterika.blogspot.com/2016/05/blog-post_20.html

МАСЛО

В Уексфорд Каунти, Ирландия има интересно народно поверие - че може да се сключи сделка с Дявола, която ще ти позволи да крадеш маслото на другите хора. Жертвите няма да могат да получат никакво масло от гюмовете си, колкото и да бъркат млякото. Сигурен признак, че някой е пострадал от това проклятие е, ако пред прага на къщата си намери малко масло или мазнина. Избавление може да се постигне като се вземе един зъбец от рало и се нагрее до червено в огнището. Това ще накара крадеца сключил сделка с Дявола да дойде в засегнатата къща и да се разкрие.

Явно в Средновековието маслото е било ценна стока, защото и в други части на Ирландия има подобни легенди. Една история разказва за свещеник, който си вървял по пътя, когато видял стара жена да събира утринна роса и да мърмори "елате всички при мен, елате всички при мен". Свещеникът на шега казал "а половината при мен, а половината при мен". Прибрал се у тях и забравил за случката. Скоро обаче разбрал, че в гюмовете му се е получило три пъти повече масло отколкото обикновено, а съседите му се оплакали, че нямат никакво масло. Едва сега осъзнал какво е станало. Сетил се за приказките, че вещиците използват росата, за да крадат маслото. Явно без да иска добрият поп също е станал част от прокобата. Той веднага раздал придобитото повече масло на съседите си. След това издирили старата жена. Тя имала само един стар козел, но къщата и била пълна с масло.



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_22.html

ГРАХ

Колкото и странно да звучи, грахът има важна роля в легендите на различни индо-европейски народи. Историкът Уолтър Кели дори вярва, че той се свързва с "небесния огън".

В един норвежки мит се разказва как първоначално грахът бил изпратен на Земята като наказание от бог Тор. Това растение е трябвало да замърси кладенците и другите водни източници, но някои от грахчетата паднали на земята, където поникнали. За да избегнат нов божествен гняв, норвежците имат традиция да ядат грах в четвъртък (денят на Тор).

В германските легенди пък се разказва за раса от джуджета наречени Звергс (Zwergs). Те са тези, които изковали чука на Тор, но освен това много обичали грах. През нощта те ставали невидими и крадяли грах от фермерите.

Във Великобритания грахова шушулка с точно девет зърна се свързва с любовта. В Съфолк, ако неомъжено момиче, помагащо в кухнята намери такава шушулка, първият момък, който влезе, ще стане неин годеник. В Кумбрия, ако между двама млади годеници има неразбирателство, местните младежи ще ги сдобрят като ги търкат със стебла от грах.



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_24.html

РЕПИЧКИ

Вярвате или не, репичките били много почитани от античните гърци. Римският автор Плиний описва как те правели дарове на бог Аполон в Делфи от украсени / изобразени от злато репички.

Репичките са били важни и за индуисткия бог Ганеша, който често е изобразяван да държи този зеленчук в една от левите си ръце. Неговите последователи били окуражавани да отглеждат много репички, за да има какво да даряват.

В Япония всяка година се прави ритуал при който сдвоена репичка се дава като дар на бог Дайкоку-сама. Легендата е следната. Някога Дайкоку-сама преял с толкова много оризови питки, че можело да умре. Майка му му казала да изяде репичка, за да се оправи. Той намерил едно момиче слугинче, което миело репички в реката. Поискал една, но тя нямало как да му даде, защото нейният господар вече ги бил преброил. За щастие обаче тя видяла, че една от репичките е двойна - два слепени корена. Отчупила единия и го дала на Дайкоку-сама.

В Русия има необичайна легенда / история свързана с репичките. Веднъж град Новгород предложил като дар една репичка на цар Иван Грозни. Магически репичката се превърнала в конска глава, а по онова време конското било забранено за ядене от християните. Царят отказал подаръка, а жителите на Новгород казали - "значи е грях да се яде конска глава, но да се унищожават хората е свещено". След това те благословили репичката и тя си възвърнала първоначалния вид.



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_26.html

КРАСТАВИЦА

Учудващо, но краставицата се появява често във фолклора на различните народи, като в много от случаите е свързана с плодовитостта. Явно това последното се дължи на формата ѝ.

Една ранна будистка легенда разказва за владетел на име Сагара, която жена на име Сумати имала 60 000 деца. И за да е още по-шантава историята, първото ѝ дете било краставица на име Икшваку. Някак си, Икшваку също се сдобил със син, който се изкачил в небесата използвайки собственото си стъбло.

В древен Рим жените, които искали да забременеят носели краставица около кръста си.

Интересно, но на Британските острови, билкарите смятали краставицата за лошо растение. Вярвало се, че тя е твърде студена за човешките стомаси и заради това можела да причини болест и дори смърт. През 1766 английският писател Ландон Картър писал критично за своята дъщеря - "тя се държа безотговорно цяло лято, ядеше неумерено и късно през нощта краставици и всякакви други боклуци".

В Пенсилвания пък някога са живели германски преселници, които имали странно поверие. Те мислили, че краставиците е най-добре да се засяват през деня от гол мъж в разцвета на силите си. Освен това вярвали....как да го кажа по-завоалирано...че колкото му е "по-голяма краставицата", толкова по-голяма ще е реколтата

В Япония пък демона известен като Капа можел да бъде удовлетворен само от вкуса на човешка кръв или на краставица.

Следва една легенда от остров Ява. Някога живяла бездетна двойка, която всеки ден се молила за дете. Веднъж ги чул един зъл великан. Той им дал магическо семе от краставица и им казал, че от него ще поникне бебе-момиче. В замяна гигантът поискал, когато тя стане на 17, той да дойде и да я изяде. Мъжът и жената се съгласили, взели семето и от него наистина се появило чудно хубаво момиче. Когато девойката станала на 17, злият гигант наистина дошъл и поискал да я изяде. Родителите ѝ обаче ѝ дали магическа торба със подправки и ѝ казали да бяга. Момичето хукнало и започнало да ръси каквото има в торбата. Солта станала на море, което забавило гиганта. Чилито станало на бодливи храсти, които също пречили известно време на великана. Семената от краставица поникнали бързо и злодеят се спрял, за да се наяде. Накрая смлените скариди станали на подвижни пясъци, които погълнали великана. Момичето се върнало при родителите си.

Аз пък винаги съм се чудил друго - как три съвсем различни растения, появили се в съвсем различни части на света, са си паснали така добре. Става въпрос за краставиците, доматите и гроздето. Краставицата е култивирана в Индия преди около 3000 години. Родина на домата са Централна и Южна Америка. Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000 - 8000 години в Близкия изток.

Може би се чудите - кой по-дяволите яде краставици с домати и грозде Всъщност много хора ги консумират заедно - шопска салата с гроздова ракия



http://misterika.blogspot.bg/2016/05/blog-post_28.html