Ефектът на Паули

Къде на шега, къде сериозно, сред физиците се говори за мистериозния феномен наречен "ефект на Пули". Волфганг Ернст Паули (1900-1958) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика.



"Ефектът на Паули" се изразява в това, че при поне няколко случая техническо оборудване за демонстрации, което до този момент е работило нормално, започва да дава проблеми, когато Паули е наблизо.

Този неофициален и леко хумористичен ефект не трябва да се бърка с "Принципът на Паули", който си е съвсем редовен принцип в квантовата механика, формулиран от Волфганг Паули през 1925 г. Той гласи следното:

"В дадена квантова система не е възможно да съществуват едновременно два фермиона с еднакво квантово състояние."

"Ефектът на Паули" понякога на майтап се нарича "втори принцип на Паули", формулиран така:

"В дадено помещение не е възможно едновременно да се намират Волфганг Паули и работеща апаратура."

Шегата на страна, но случвалото се с техниката, когато наблизо е този учен, е доста странно съвпадение. В една книга дори четох за следния случай - колега на Паули провеждал демонстрация в една лекционна зала. Паули не бил там, но техниката се счупила. Тогава водещият лекцията се пошегувал, че Волфганг трябва да е на близо. В последствие наистина се оказало, че по това време той тъкмо е минавал по коридора пред залата.

Самият Паули вярвал съвсем сериозно, че така нареченият "ефект" е съвсем реален, дори си писал по този въпрос с парапсихолога Ханс Бендер и психотерапевта Карл Юнг. Последният смятал случващото се с Паули за пример за така наречената "синхроничност".

Синхроничността е явление на уж случайно случващи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално емоционалния ни - когнитивен живот. Например, мислим си за някого, а той след малко се обажда по телефона или го срещаме зад ъгъла. Синхроничността е противоположният полюс на каузалността.

Случвалото се с Паули е трудно за обяснение. Много от скептиците и от консервативните учени вероятно биха махнали с ръка и отписали "ефекта на Паули" просто като "измислици и суеверия". Едва ли така биха мислили, ако го изпитваха на свой гръб. Един пример - Ото Щерн е друг виден физик и приятел на Паули. Въпреки приятелството си с Волфганг, той му забранил да стъпва в лабораторията в Хамбург. Суеверия казвате?!

Поне в един случай "ефектът на Паули" изглежда се е разпрострял не само върху техническа апаратура. През 1948 Юг поканил Волфганг Паули в своя институт в Цюрих. Когато физикът влязъл, без никаква видима причина една китайска ваза падната и се разбила на пода. Юнг и Паули стигнали до идеята, че тези странни съвпадения имат нещо общо с така наречената "дълбинна психология". Тя включва изследване и интепретация на сънища, комплекси и архетипи и съдържа в себе си всяка психология, която работи с концепцията за несъзнателното. Паули дори се опитва да намери връзката между физиката и дълбинната психология.

http://misterika.blogspot.bg/2016/06/blog-post_7.html