Случаят "Д.Б. Купър"

На 24 ноември 1971 добре облечен мъж с дипломатическо куфарче се приближава до касите на авиокомпанията "Northwest Orient Airlines" в Портланд, щата Орегон. Представя се под името "Дан Купър" и си купува еднопосочен самолетен билет за Сиатъл, щата Вашингтон.

Ако сте пътували в последните години със самолет със сигурност знаете какви са мерките и проверките по летищата. Не така е било преди десетилетия. Да пътуваш със самолет по вътрешна линия е било толкова просто, колкото днес да пътуваш с влак или автобус. Просто отиваш, купуваш си билет и се качваш.

"Дан Купър" се качва на полет 305 изпълняван от Боинг 727-100 и заема място 18C (според други изтоници е заел 18E или 15D). Пали цигара и си поръчва бърбън със сода. В последствие другите пътници ще го опишат като мъж в средата на 40-те, висок между 1.78 и 1.83 метра. Той е носил черен дъждобран, мокасини, тъмен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, на която имало седефена игла.

Полет 305 излита в 3 без 15 следобед като едва една трета от местата са заети. Нормално полетът до Сиатъл продължава 30 минути. Малко след като излитат Купър дава бележка на една стюардеса. Точният текст не се знае, защото в последствие Дан Купър си взима обратно лисчето, но това което стюардесата си спомня е, че на него пише, че в куфарчето има бомба. Съобщението е напечатано изцяло с големи букви. Жената сяда до човека и той отваря куфара, в него има осем червени цилиндъра свързани с жици. След това похитителят казва исканията си - 200 000 долара и четири парашута, както и на летището в Сиатъл да чака цистерна с гориво, която да презареди самолета. Стюардесата предава искането в пилотската кабина от където то е изпратено до контролната кула в Сиатъл.

След това самолетът кръжи около два часа над града, за да могат властите да съберат исканата сума и да намерят парашути. На останалите пътници е съобщено, че не кацат поради "дребни технически трудности". През това време човекът представил се като Дан Купър си поръчва втори бърбън, плаща си го и дори иска да остави ресто на стюардесата. Той прави много добро впечатление на екипажа. Възпитан е и не проявява никаква нервност. Дори предлага да поръча храна за хората, когато кацнат в Сиатъл. През това време полицията снима всички банкноти, за да може после да ги издири.

В 5:39 следобед самолетът каца на летището в Сиатъл. Тук Купър получава исканите от него пари и парашути. След това освобождава другите пътници и повечето членове на екипажа. Следващото, което иска е отново да излетят, този път в посока Мексико сити.

Във въздуха Дан Купър нарежда на всички останали членове на екипажа да се затворят в пилотската кабина. Последно го виждат как връзва нещо около кръста си. Около 20:00 сигнална лампа на таблото известява, че стълбата за спускане е активирана и вратата е отворена. В 22:15 самолетът каца на летището в Рено, вратата все така е отворена и стълбата спусната. Агентите на ФБР обграждат машината, защото все още не е сигурно, че похитителят наистина е скочил. Претърсват целият самолет, но той не е открит. Явно е скочил по някое време.

На борда на самолета са намерени 66 неидентифицирани отпечатъка и вратовръзката на Дан Купър. Полицията разпитва всички свидетели и съставя рисунка на похитителя. Започва издирването на заподозрени. Първоначално един от потенциалните извършители е някой си Д.Б. Купър, който е имал полицейска регистрация за стари дребни криминални прояви. Той бързо е отхвърлен като заподозрян, но вестниците нямат време на проверяват фактите, те бързат да пуснат сензационната новина. Така по новините излиза съобщението, че похитителят се казва Д.Б. Купър. Случаят остава под това име в историята.

През следващите месеци е претърсена огромна площ в щата Вашингтон, понеже не е ясно кога точно е скочил Дан Купър и колко време е падал преди да разпъне парашута. С хеликоптери и пеша полицаите претърсват гори и поля, чукат на вратите на местните ферми и проверяват дали похитителят не се е скрил в някоя от тях. През пролетта на 1972 армията също се включва в издирването. Подводница пък претърсва езерото Меруин. Резултат няма от цялото това търсене. В една изоставена постройка е открит скелет, но той се оказва на тинейджърка изчезнала преди време.

Проверката на самоличността на Дан Купър също не дава никакъв резултат. Това са двете големи мистерии свързани с този случай - кой е бил този човек и какво му се е случило след като е скочил от самолета. Дан Купър се превръща в нещо като народен герой, на него се посвещават редица книги и филми.

Номерата на банкнотите са разпространени първо до банки и финансови институции в САЩ, а след това до полицейските служби по света. Накрая са обявени дори публично и всеки може да ги види. Обещани са огромни награди за всеки, който намери такава банкнота. От това се възползват двама фалшификатори, които правят фалшиви банкноти със серийните номера на парите дадени на Купър. Един журналист им плаща 30 000 долара за интервю, защото заради тези фалшиви банкноти е убеден, че си говори с истинския похитител на самолета.

През 1978 ловец намира в гората напечатани инструкции за това как се спускат стълбите на Боинг 727. Откритието е направено на 21 километра източно от Касъл Рок, Вашингтон. Това е на север от езерото Меруин и попада в потенциалната зона в която може да е скочил Дан Купър.

През февруари 1980 осем годишно дете рови песъчливия бряг на река Колумбия на 14 километра от Ванкувър, щата Вашингтон. Момчето намира три пакета със силно увредени пари, проверката показва, че това са част от парите дадени на Купър. В два от пакетите има 100 броя двадесет доларови банкноти, а в третия има 90 тоест 10 банкноти липсват.



Прецизно изследване на парите показва, че те са довлечени от водата, изхвърлени са на брега и са засипани от естествените процеси с пясък. Не е някой да ги е закопал нарочно.

Това откритие води до хипотезата, че Купър е паднал в реката или в някой от многобройните ѝ притоци. Вероятно се е удавил, а парите са отнесени от течението. В района е направено ново претърсване, но нищо повече не е открито.

Вместо загадката да се разреши, се повдигат нови въпроси. Защо 10 от банкнотите липсват? Не е и голяма вероятността три от пакетите да бъдат носени от водата през цялото време заедно и да бъдат изхвърлени на едно и също място на брега. Освен това геоложки проучвания на пласта пясък в който са намерени пакетите навежда на мисълта, че пакетите са попаднали там след 1974 година. Но това противоречи с друг факт - пакетите трябва да са затрупани с пясък през първите една-две години след скока на Купър от самолета, иначе придържащите гумени ластици са щели да се разложат и парите да се разпилеят.

През 1981 не далеч от мястото на намирането на парите е намерен човешки череп. Медиците обаче установяват, че той е на жена, вероятно от индиански произход.

И до днес никоя от останалите 9 710 банкноти не се е появила никъде по света, макар номерата им да са публикувани в Интернет. Жалко, че едно време не съм знаел за този случай. Минавали са ми долари през ръцете, можех поне да ги проверя.

През 1988 отново в близост до мястото на намирането на парите е намерена част от парашут на дъното на реката. Проверката показва, че той не е същият модел даден на Купър. През 2008 деца намират друг парашут край град Амбой, Вашингтон, на 10 километра на изток от езерото Меруин. Той се оказва от времето на Втората световна война.

Инструкциите за спускане на стълбата на самолета и малкото намерени пари са единствените намерени неща наистина свързани с Дан Купър. Според някои експерти вече няма шанс да намерим нищо повече, защото изригването на Сейнт Хелън от 1980 може да е заличило абсолютно всички доказателства.

Това е в общи линии историята на това знаменито самолетно отвличане. Пропуснал съм някои подробности (като това, че по едно време докато бил на самолета Купър си сложил черни очила), но при интерес всеки би могъл да ги прочете на долния линк.

Източник: Wikipedia English

През годините са се появявали десетки теории както за това кой е бил Д.Б. / Дан Купър, така и за това какво може да му се е случило. Може би някога ще представя някои от тях в отделен материал.

Най-новата новина свързана със случая е, че....ФБР го затваря като нерешен. Да, заявяват, че ако се появят нови доказателства, ще активират разследването отново, но самите те спират да търсят следи.

http://misterika.blogspot.bg/2016/07/blog-post_20.html