Крали Марко

Сайтът "Ancient Origins" е един от любимите ми сайтове и ако сте проследили кои са основните източници за статии в блога, със сигурност сте видели, че от там черпя информация за много от материалите. Наскоро в "Древния произход" (както би следвало да се преведе името на сайта на български) бе публикувана статия за Марко Мърнявчевич, историческата личност първообраз на народния герой Крали Марко. Първоначално се зарадвах и реших, че ще използвам написаното в англоезичния сайт като основа за статия в "Мистерика". За жалост този път "Ancient Origins" са се изложили. Още в първото изречение пише, че Марко е сърбин. Това е спорно, да не кажа направо, че е невярно. Затова реших в настоящия материал да почерпя повече информация от Wikipedia, отколкото от "Древния...". Гарнирал съм нещата и с мнооого мои разсъждения.

Да започнем с това какъв по народност все пак е бил Марко Мърнявчевич, известен и като Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко. От години съществува спор дали е българин или сърбин, а македонците в типичен за тях стил твърдят, че е македонец. Като цяло обаче преобладаващото мнение е, че е бил българин. Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на 16 век „Царството на славяните“. За местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат недвусмислено като „български княз“. Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или поддържат становището, че Крали Марко е „родом българин“ и отбелязването на Обрини, че е роден в Ливно е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време.

Още една неточност в "Ancient Origins". Този храм се намира в македонското село Маркова Сушица и е представен като "Манастира на Марко". От информацията, която намерих за него в Уикипедия, обаче става ясно, че това е църква наричаща се „Свети Димитър“. Кое е вярно?



Самият Марко е син на деспота Вълкашин Мърнявчевич, който около 1365 г. е обявен от цар Стефан Урош за съвладетел на Душановото царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля, поради по-ниския ѝ източен статус, и вероятно по държавни причини.

През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци. Те са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.

Така Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на османския султан. Това известно ли ви е? Крали Марко завършва живота си като османски слуга. Аз знам за този факт още от 5-6 клас, когато тогавашният ми учител по български език и литература ни го каза. Винаги ще помня този учител, строг, но справедлив и неотбягващ неудобните истини.

Именно заради това ми е било странно, че Марко Кралевич става "Крали Марко" в историческата памет. Юнак с ненадмината сила и борец срещу османците. Дали фолклорът е съхранил само началото на живота на Мърнявчевич, когато действително е бил борец срещу турците? Или благоговението пред него се дължи на народната вяра, че той не е умрял, това че е бил васал на султана е само временен етап от живота му, той ще се върне и ще размаже поробителите? А може би има твърде много нерационалост в българската / балканската / общочовешката психика и обикновено "противоречиви" (меко казано) личности стават герои в очите на хората, стига да проявят "твърда ръка"? Мислех да дам примери от съвремието, от България и от света, но ще се въздържа. Предполагам и сами ще се сетите поне за няколко съвременни любимци на масите с противоречива или направо криминална биография.

Марко Кралевити е убит през 1395 в битката при Ровине. Това название също е малко спорно. Историческите източници по-скоро говорят за две битки с разлика от една година. Именно при първата загива крал Марко, той се бие на страната на султан Баязид I срещу християнските армии предвождани от влашкия войвода Мирчо Стария. Твърди се, че преди самата битка Марко се е помолил на Господ да загине още в началото нежелаещ да се сражава на страната на османците срещу други християни като него самия. Така и става. Според народна легенда обаче той не умира. Бог пренася Марко и неговия кон в една пещера, където те живеят и до днес.



Е, герой ли е Крали Марко? Безспорно в народния епос той е, без значение, че историческия прототип Марко Мърнявчевич е имал спорни моменти в живота си. Но както се казва - няма съвършени хора. За мен като любител на фолклора (за това говорят поредиците с разнородни предания, които публикувах през тази година) е изключително интересно да видя как историческия Марко Мърнявчевич се преобразува в Крали Марко. Придобива направо неземни свръхестествени сили. Проф. Иван Венедиков дори защитава тезата, че Крали Марко е митологически персонаж, който притежава едновременно уранически и хтонични черти и в структурно отношение се доближава в голяма степен до хетския Бог на бурята, семантично и културно съизмерим с Критския Зевс и Тракийския Дионис. За незапознатите ураническите богове са тези живеещи в небесата (Зевс), а хтонични - боговете на подземното царство (Хадес).

Крали Марко е незабравима част от многото персонажи в българския фолклор и във фолклора на някои други народи. Така както там са Хитър Петър, Настрадин Ходжа (също базиран на реално живяла личност и популярен фолклорен образ освен сред българите и сред турци, арменци, гърци...и дори в Китай), свети Георги и ламята, Торбалан, баба Яга (популярна и сред руснаците), тримата глупаци. Да, знам - не скачайте недоволно, знам, че "Тримата глупаци" са анимационни герои на Доньо Донев появили се през 1970 г. Но кой е казал, че фолклорът е статичен и мъртъв като хербарий?! Фолклорът се развива, какво ако не съвременен фолклор са градските легенди? Забелязал съм, че образът на тримата глупаци вече е влязъл в ежедневна употреба без с произнасянето им да се говори за късометражните филмчета на Донев. Пример - чувал съм да се употребява това словосъчетание за трима на брой леко смешни / комични хора - "гледай ги тия тримата глупаци пак идват". Кой ли ще е следващият фолклорен образ наложил се в общото ни самосъзнание? Бате Бойче може би? И срещу какви ли лами ще се бори....

А иначе в кръга на шегата, всеки българин има в едно отношение митичната сила на Крали Марко. Е, с мааалко изменение на името. Ние не сме точно "Крали Марко", ние сме ....

Крали Мрънко

http://misterika.blogspot.bg/2016/12/blog-post_3.html