Теорията за паралелните взаимодействащи си вселени

Квантовата механика, макар и практически потвърдена, е толкова странна и анти-интуитивна, че известният физик Ричард Файнман веднъж казва "мисля, че не е пресилено да кажа, че никой не разбира квантовата механика". Опитите да се обяснят невероятните ефекти на квантовата теория са довели до появата на странни хипотези като мултивселени, брани, колапсиращи функции. Долното видео обяснява някои от тях:



Една от най-новите теории е близка до идеята за мултивселената, но с добавката, че паралелните светове си взаимодействат на квантово ниво и следователно могат да бъдат засечени.

Проблемът с класическата теория от 1957 за многото светове е, че няма как да проверим има ли други вселени. Тя е недоказуема. Не можем да засечем тези паралелни пространства, можем само да си ги представяме.

При новата версия на тази идея, изказана от Хауърд Уайсман от университета Грифит в Брисбейн, Австралия, засичането е възможно заради интеракциите между световете.

Уайсман и колегите му смятат, че съществува универсална сила на отблъскване между "близките" (в смисъл на "подобни") светове, която се опитва да ги направи колкото се може по-различни. Тази сила е отговорна за квантовите ефекти.

Дано учените успеят да засекат тази сила и всички останали взаимодействия, които евентуално биха били налични при контакт между паралелните светове. Това би било невероятно откритие. А може би един ден, не просто ще разберем, че има други вселени, ами ще можем да отидем в тях.

Ето аз как разбирам тази теория. Има много паралелни вселени. В някои не съм се раждал въобще (а и вероятно цялата Земя я няма и в Космоса летят единствено слузести извънземни същества). Тези паралелни пространства са супер отдалечени от нашето. Други вселени са доста по-близки до нас, почти "долепени" са. В тях единствената разлика за мен е примерно, че цветът на очите ми е друг. Всичко останало е еднакво - височина, тегло, желанието ми да пия бира. Дори завършвам същите училища и университети, които и тук съм завършил. Силата на отблъскване обаче се опитва да отдалечи двата близки свята - този, в който съм със зелени очи и този, в който съм с кафяви очи. Това ми звучи логично - и в нашия свят има сили на отблъскване - като примерно на еднаквите магнитни заряди. И така внезапно и нелогично с мен се случва нещо в някоя от двете вселени, което коренно изменя живота ми - примерно ставам най-великия човек на планетата. Странично проявление на тази сила са квантовите ефекти - като например суперпозицията на частиците. При нея грубо казано, електроните могат да се намират едновременно на няколко места или се въртят в две противоположни посоки.

http://misterika.blogspot.bg/2016/12/blog-post_9.html