Проклятия за защита на библиотеки и книги

Преди Йоханес Гутенберг да построи своята печатна преса през 15 век, направата на една книга е отнемало години. Авторът или писарят, който преписва вече съществуваща книга, са се подлагали на неимоверни страдания. Ден след ден книгописците са се превивали над масата за писане и грижливо са запълвали страница след страница с думи и изображения. Трябвало да е го правят само през деня - на естествена светлина. Твърде рисковано е било да пишат по тъмно - свещта може да падне и да подпали книгата и така трудът им да отиде на вятъра.

Работата на книгописците е оставяла траен отпечатък върху тях - изтощени очи, изкривен гръб, болки в бъбреците и цялостна физическа умора. Не е чудно тогава, че да притежаваш книги е било цяло богатство - заради огромните усилия те са били твърде малко.



За някои хора книгите са били по-ценни и от злато. Затова те са искали да ги запазят на всяка цена. А как един любител на словото би защитавал книгите си? По единствения начин, който знае - чрез думи. Притежателите на книги са изписвали проклятия на входовете на библиотеките си. Знаех, че в древността и в средновековието проклятията са били много популярни, но не бях чувал за точно този тип - библиотечните. Ето една по-стара статия посветена на тематиката:

Проклятията в древен Рим

Интересното е, че често пъти библиотечните проклятия са имали ефект - крадците са бягали надалеч. Това лесно се обяснява с факта, че в онези времена се е вярвало в силата на изказаните думи. Днес едва ли някой крадец ще се трогне, ако види на нечия врата подобни заплашителни думи.

А някои от проклятията са били доста цветисти:

"Ако някой вземе тази книги, нека да умре в смърт; нека бъде опържен в тиган; нека се разболее и треската да го вземе; нека бъде премазан на колелото и обесен. Амин."



http://misterika.blogspot.bg/2016/12/blog-post_10.html