40 години руско семейство не знае, че е имало Втора световна война

През 1978 руски геолози проучват тайгата дълбоко в Сибир. Те попадат на живеещо уединено семейство от пет човека. "Домът" им е на почти 300 километра от най-близкото постоянно селище.

Първоначално учените забелязват голямо открито пространство сред дърветата като прелитат с хеликоптер над района. Не могат да повярват на очите си - това е градина. Въпреки че в Сибир срещите със странни хора може да са по-опасни отколкото срещите с диви животни, няколко учени водени от Галина Писменская решават да посетят мястото и лично. За всеки случай вземат и оръжие, не се знае какви може да са тези хора живеещи в дивата пустош - избягали каторжници, западни диверсанти, умопобъркана секта, всякакви може да са.

Експедицията открива жалка дървена къщурка. От нея излязъл да ги посрещне много стар мъж. Бос, с протъркани и многократно закърпвани дрехи.



Геолозите го поздравили със "Здравей, дядо! Идваме на гости!" Известно време той мълчал, след това казал с мек, несигурен глас: "ами, след като сте достигнали толкова далеч, може да влезете".

Вътре учените сякаш попаднали в средните векове - едно единствено изключително мръсно помещение, без каквито и да било съвременни предмети. Вътре имало две жени, които били толкова ужасени от новодошлите, че учените трябвало да излязат навън, за да не ги плашат.

Геолозите седнали наблизо, за да се нахранят. Скоро при тях дошли старецът и двете му дъщери, вече преодолели първия шок. Те отказали всичко, което им предлагали - чай, сладко, хляб. Учените попитали странниците дали въобще някога са опитвали хляб. Старецът казал, че само той някога е ял, а дъщерите му не знаят що е това.

През следващите седмици семейството в гората било посетено още няколко пъти. Постепенно се разкрила историята на техния живот. Старецът бил Карп Ликов (на руски: Карп Лыков), член на някогашна фундаменталистка православна секта, която проповядвала, че животът трябва да е като през 17-ти век. Тази секта е била гонена още от времето на Петър Велики. Това е било много отдавна, доста преди самият Ликов да бъде роден. Въпреки това старецът говорил с голяма ненавист за цар Петър все едно е било вчера. За Втората световна война дори не бил чувал.

За сектата нещата стават още по-лоши с идването на болшевиките. Много от членовете на религиозната група бягат в Сибир, за да се спасят. Ликов също бяга през 1936, след като брат му е застрелян от комунистите. С малко вещи и малко семена, семейството от двама възрастни и две деца се оттегля дълбоко в тайгата. В дивото се раждат още две деца. Така освен майката и бащата, има още две момичета и две момчета.

През годините семейството се научава да се справя със всичко - отглеждат растения, понякога улавят и животни. Правят си дърчени сечива, тъкат примитивни дрехи. Често обаче гладуват. Една година през 60-те всичките им насаждения измръзват от студ. Майката Акулина умира от глад.

След като геолозите откриват семейството, те им предлагат различни неща. Първоначално Карп приема само сол, това за него след толкова години на изолация е истинско малко богатство. След това се съгласяват да вземат и други дребни дарове - вилици, ножове, дори молив и хартия. В лагера на геолозите гледат телевизора, но се кръстят като все едно са видели дявола. Карп обаче възприема лесно съществуването на сателитите. Самият той казва, че е забелязал как постепенно на нощното небе се появили звезди движещи се доста бързо. Сетил се, че са направени от хората.

Бащата Карп с една от дъщерите си (забрадката и шапката са дадени от геолозите):



Двете дъщери Наталия и Агафия:



Двамата братя Савин и Димитри:



За жалост след срещата с цивилизацията, нещата не тръгват на добре - три от децата умират през 1981 в рамките на няколко дни едно от друго. Савин и Наталия умират от проблеми с бъбреците породени от жестоките лишения в храненето им през годините. Дмитри умира от пневмония вероятно започнала от инфекция прихваната от новите им приятели от научния лагер. Геолозите правят всичко възможно да ги спасят, дори предлагат да извикат хеликоптер и да ги транспортират до някоя болница в някой град. Хората обаче отказват да се отделят от семейството си.

Карп и Агафия не искат да напуснат пустошта и да се върнат при оцелелите от болшевишките чистки техни роднини, които все още дори живеят в старото село на Карп.

Карп Ликов умира в съня си на 16 февруари 1988.

Агафия остава да живее сред дивата природа близо до гробовете на близките си. Жива е и до днес, прехвърлила 70-те.

Днес част от предметите на семейството се пазят в музея в Красноярск:



http://misterika.blogspot.bg/2017/01/40.html