Банка "Материя" (фантастичен фентъзи разказ)

Кралят пухтеше нагоре по стълбите. 120-те му кила си оказваха своето влияние, плюс всевъзможните кралски пръстени, гривни, синджири и разбира се короната от чисто злато и истински скъпоценни камъни (добре де, половината фалшиви).

- Този Силен Тор ! Не можа ли да си направи алхимичната лаборатория в подземията !? - ядосваше се крал Я XIII.
- Може би му харесва чистия въздух, Ваше Велико Величество - каза първият и единствен кралски съветник Трашър Понд, пропускайки да напомни на краля, че именно той го прати в най-високата кула, опасявайки се, че алхимикът може да забърка отново някоя взривоопасна смес.
- Аз загубих поне 5 кила по тези стълби! - продължаваше да се ядосва кралят.

Най-после те стигнаха до лабораторията на Силен Тор. И двамата ахнаха от почуда. Не бяха виждали такава неразбория, откакто преди два месеца, онези грозни сини същества с черни очи нахлуха през магически портал в дворцовата трапезария по време на вечерята и откраднаха кралския пудинг. В помещението на алхимика имаше какво ли не, нещата бяха натрупани едно върху друго без никакъв ред. Колбички с розова течност, зъбчати колелца, карти за игра с магически символи или разголени селяни, имаше дори и един таралеж, който бе застинал неподвижно пред една червена ябълка. Но най-впечатляващ бе един голям абсолютно черен гардероб с две врати - отпред и отзад.

- За какво си ни извикал, Силен - запита кралят - надявам се, че не е за да ни демонстрираш отново автоматичната си четка за зъби ? Горката ми леля, твоето творение изби всичките останали зъби в устата и.
- Това беше само опитен модел, Ваше Велико Величество. В новата версия има значителни подобрения...- заоправдава се Силен.

Алхимикът беше странна гледка, също като лабораторията си. Носеше "бяла" риза, която изглежда не бе прана от седмици, но за сметка на това едно време черните му панталони бяха значително избелели от честото пране. В допълнение на краката си носеше две различни по цвят обувки - черна и зелена, с което правеше сериозна конкуренция на дворцовия шут. Побелялата коса на алхимика се спускаше нересана по раменете му, а мътният му поглед подсказваше, че човекът редовно не си доспива.

- Всъщност, ето го това за което ви извиках, Ваше Велико Величество - каза Силен Тор и посочи черния гардероб.

Крал Я XIII хвърли критичен поглед на гардероба и каза:

- Силен, мисля, че имам достатъчно гардероби в кралската си спалня, пък и знаеш, че не харесвам черното...
- Не, не, Ваше Велико Величество, това не е гардероб. Това е...- Силен погледна за миг написаното на едно листче и довърши - това е репликатор на материя.
- Репи, какво !? Репичка !?
- Репликатор на материя. Удвоява нещата.
- Защо си му измислил такова сложно име !?
- Онзи човек каза, че така се казва.
- Кой човек ?
- Един такъв, висок със странни дрехи. Паркира вълшебния си летящ кораб до кулата и влезе през прозореца.
Кралят и първият му съветник изгледаха странно алхимика.
- Силен, ти сигурен ли си, че не си пил "ямодъх" ? - запита Трашър Понд.
- О, не ! Аз не пия въобще алкохол. Един странстващ знахар ми каза, че това е вредно и води до нещо много опасно, нарече го "цироза".
Кралят, страстен любител на виното пропусна покрай ушите си предупреждението и запита:
- И как изглеждаше този...летящ кораб ?
- Приличаше на две слепени чинии...Точно така - летящи чинии !

На теория е възможно направата на вълшебни летящи кораби, писменните източници и народните сказания разказват за една дузина магически летящи средства, но от както преди 150 години Симбад Въздухоплавателя си запали летящото килимче докато си палеше лулата с трева, не се бе чуло за нищо ново. Пък и стражите от ъгловите кули щяха да вдигнат тревога, ако се беше появил какъвто и да е летящ сервиз от чинии и чайници, мислеше си кралят. Той не знаеше, че точно в момента на прелитането всичките му стражи се бяха събрали в северната кула, пиеха "ямодъх", играеха карти и коментираха колко по-добре изглеждала без зъби лелята на краля. Единствено Уили Глупака забеляза кораба и взе да повтаря:

- А...ъ...у...ъъъ...

Кралят вече се бе отегчил от историята за тайствения гост и запита:

- За какво всъщност дойдохме тук ?
- Гардеробът, Ваше Велико Величество - подсказа му главният съветник.
- А, да...и как така удвоява нещата ?

Силен Тор взе да обеснява с вълнение:

- Примерно, Ваше Велико Величество, поставяме кюлче злато в едната секция на репликатора, затваряме вратата, натискаме това копче ето тук и в другата секция се появява още едно кюлче, а първото не е изчезнало, само е...
- Но това е страхотно ! Най-после ще стана най-богатия крал на света - изпадна в екстаз крал Я XIII - чакай малко...а хора удвоява ли ?
- Ами да, Ваше Велико Величество, вече пробвах с Уили Глупака.
- Удвоил си Уили Глупака !? - възмути се кралският съветник. - Не един ами вече двама !? Нима си забравил как когато отговаряше за казана с врящ катран при една обсада на замъка, при командата "изливай", вместо да го излее отвън на крепостните стени върху настъпващите орди, той го изля ОТВЪТРЕ върху собствените ни войници ! Главата му е все още на раменете, защото палачът бе хванал вирусен грип, а заместника му бе излязъл в полагаемата му се платена годишна отпуска...
- Трашър, Трашър, моля ти се ! Оставете сега тези дребни работи - прекъсна го кралят, който вече гледаше своя алхимик с други, по-нежни очи - бихте ли ни демонстрирали нагледно този...репичкомачкатор, първи кралски великоалхимико ?

Силен Тор се обърка от неочакваното ласкаво обръщение и трескаво се заоглежда наоколо. Грабна първият му попаднал предмет - угризка от круша и я хвърли в репликатора, затвори вратата и натисна единственото копче на уреда. След това отвори отново вратата, извади угризката и я постави на масата, отвори другата врата, извади и от там една угризка и я постави до първата. Приличаха си като две капки вода.

- Точно угризка ли намери да удвоиш...- замърмори Трашър Понд, но кралят го прекъсна отново, докато сваляше един от златните си пръстени :
- Бързо, великоалхимико ! Удвоете ми този пръстен.
- Има две неприятни подробности, Ваше Велико Величество...
- Какви подробности ? - запита кралят и бързо дръпна към себе си пръстена.
- Ами...първата е, че вторият екземпляр - удвоеният предмет ще изчезне след около 2 часа...а първият безвъзвратно е загубил около 1 стотна от теглото си...
- Какво означава това !?
- Примерно ако удвоим едно кюлче от един килограм, ще имаме две кюлчета от 990 грама, като второто ще изчезне след 2 часа...
- Не само, че няма да имам повече злато, но ще имам дори по-малко !? - кралят изглеждаше доста заплашително в този момент. Той и първият съветник погледнаха към двете угризки - сега те сякаш изглеждаха по-съсухрени от преди.
- Е, поне проблема с Уили Глупака отпада, няма да има два броя - каза Трашър Понд - а, кажи ми, алхимико, как му се отрази това, че е станал с една стотна по-лек ?
- Изглежда тази изгубена една стотна е била от мозъка, защото е станал още по-глупав. По-рано казваше, че се казва "Уили Гпуп...Глуп...ъъъ", а сега казва само "Уили Глу...Глу...ъъъ".
Кралят, който бе загубил интерес, се бе приближил до прозорците на кулата. Той запита :

- Трашър, какви са тези конници в шарени дрехи на онзи хълм там ?
- Това са пачаски търговци, Ваше Велико Величество - каза първият съветник след като и той погледна през прозореца.
- Онези с хубавото вино ?
- Да, Ваше Велико Величество.
- А защо седят там ? Да дойдат в замъка !
- Не помните ли, Ваше Велико Величество, миналия месец влязоха в двора на замъка и вие наредихте да им се конфискува виното без да им се плаща.
- На наша територия ли са ? - запита кралят.

Тук е мястото за едно малко разяснение. Кралство Ъ (често наричано "Ер Голям") обхваща територията на самия кралски замък и един кръг земя около замъка с радиус около 100 метра. Има население около 500 човека, всички живеещи в замъка-град и от векове формално се управлява от династията Я, а напрактика никой не е господар на никого (макар краля да си мисли друго). Причината поради която съседите на Ъ бяха отпуснали тези 100 метра земя се дължеше на горчивия им опит. Когато територията им стигаше до самите крепостни стени на Ъ, се пораждаха някои проблеми от санитарно естество. Жителите на Ъ започваха да изхвърлят всякаква смет направо през крепостните стени. А както е добре известно в цялата вселена (почти) няма никой, който да обича да му хвърлят боклук в двора. Имало е и случаи на завземане на самия замък и сваляне на краля (и обезглавяване), но и те бързо са тръгвали на зле. Народът на Ъ от край време се слави със своята мързеливост и крадливост. Изпатилите се завоеватели бързо намирали някой незаконно роден син на последния Я и го обявявали за новия крал, а кралството за свободно. Жителите на Ъ твърдят, че сами са стигнали до свободата си - нещо, което може да се приеме за вярно, ако причислим мързела и кражбите към оръжията на една освободителна борба.

- Да, Ваше Велико Величество, на наша територия са.
- Защо тогава не пратиш момчетата да ги арестуват и отново да им вземем виното ?
- Не биха успели, Ваше Велико Величество. Тези търговци изминават хиляди километри от Пача до различните кралства. През гори, планини и равнини навсякъде ги дебнат опасни разбойници и чудовища. Затова те отглеждат най-бързите коне на света.
- Добре де, а какво искат ? Цял ден ли ще седят там ? - чудеше се кралят.
- Искат да ни продадат вино, но трябва да платим и онова, което конфискувахме миналия път.
- Хм. хм, хм - каза кралят - сега ще ти кажа какво ще правим...

*******

На много светлинни години от кралство Ъ от планетата 555-Прим на една друга високотехнологична планета ЗАДН.К-Попълни-Липсващото в канцеларията на една малка фирма седяха двама човека и едно джудже. ЗАДН.К-Попълни-Липсващото беше толкова напред с технологията, че превръщаха един предмет в друг (без магия), даже и в живо същество (това разбира се беше противозаконно и забранено на самата планета). Малката фирмата "Частна борса за материя - номер 6087" се опитваше да пробие на пазара за материя.
Президента на фирмата Рон Бос (човек) се обърна към другия човек в стаята :

- Защо онзи примитив прие репликатора без никакви въпроси ?
- Каза, че подаръци от небето са добре дошли и подписа договора без да го чете - каза фирменият сътрудник Жи Опи.
- А беше ли написан на примитивния им език ? - вметна джуджето Дай-Си-Ми-Парите, което беше юриста на фирмата.
- Естествето !
- Как вървят постъпленията ? - запита Рон.
- Засега е удвоил около 90 килограма, което ни е донесло едва 900 грама. Като приспаднем 300 грама за поддръжка на интерстеларната връзка, имаме печалба от 600 грама - каза тъжно Дай-Си-Ми-Парите - а в края на месеца трябва да платим и таксата по лиценза...

Рон Бос се замисли. Отначало идеята изглеждаше гениална - да пробутват репликатори на примитивите. Мислеше си, че няма да забележат намаляването с 1 процент на теглото на удвоеното. А и два часа за ползване на дубликата бе напълно нормално. Те какво искат, да се удвоява за постоянно ? Ако удвоиш един човек, то двойникът за два часа може да ти прекопае нивата и ще изчезне точно преди да дойде времето да му плащаш. Толкова лесно бе за реализиране. В централата постъпва заявка от репликатора на примитивите, фирмата дава част от своята материя и след 2 часа си я прибира плюс 1% лихва в атоми. Но засега постъпленията бяха нищожни. Може би все пак времето не трябваше да е 2 часа, а 2 месеца - време достатъчно за примитивите да удвоят половината си кралство. Разбира се нямаше да им се казва, че после всичко удвоено ще изчезне - то щеше да е написано в договора, те ако не го четат си е техен проблем. Но подобни ситуации са нормални за всички банки във вселената. Вземаш заем и не можеш да внесеш поредната вноска и чрез ипотеката ти прибират къщата. Или пък грижливо внасяш парите във влог, но след време разбираш, вместо да имаш повече пари от лихвите, ти имаш дори ПО-МАЛКО, защото чудовището, което се казва Инфлация пак е било гладно.

Рон Бос въздъхна и попита:

- Дали ще имаме средства за нова експедиция за подписване на нов договор с удължено време ?

*******

В това време в кралство Ъ се водеше друг един разговор. Крал Я XIII питаше:

- Колко злато отиде ?
- За 100 меха вино от миналият път и 100 сега им дадохме общо 20 монети...
- Не, не, не...колко НАИСТИНА ми намаля богатсвото ? - прекъсна първия си съветник кралят.
- Ами...една стотна от 20...ами след като ги премерихме видяхме, че една монета е загубила малка част от теглото си.
- Значи 200 меха вино за една монета, която е станала едва забележимо неотговаряща на междукралските договори за златни монети. Струва си ! - кралят доволно потриваше ръце, а Трашър Понд тайно подозираше, че когато пожелае Я XIII може да проявява изключителна находчивост, въпреки обичайното си глуповато поведение.

*******

На няколко километра от кралство Ъ, вече почти два часа пачаските търговци също самодоволно потриваха ръце.

- Ама, че глупаци ! Досега никой не ни е плащал толкова злато за мех - възкликна Ушу Пън, водача на групата. Той отново посегна да опипа кесията си, закачена на кръста. Изведнъж изражението на лицето му се промени от пълно доволство във върховна изненада. Ушу рязко спря коня си и попита неразбиращо:

- Къде са ми парите !?