Гробницата - машина на времето в едно лондонско гробище

Бромптън е знаменито лондонско гробище. Политическата активистка бореща се за правата на жените Емелин Панкхърст е погребана тук. Писателката Биатрикс Потър пък обикаля гробището и от надгробните камъни си избира имена за героите на нейните книги. В Бромптън са погребани над 35 000 души, но една гробница буди особен интерес.

Този мавзолей е над 6 метра висок и има мраморни стени и бронзова врата. Построен е през 50-те години на 19 век и в него почиват телата на Хана Кортой и две от трите ѝ дъщери - Мери и Елизабет. На вратата на гробницата могат да се видят странни символи, египетските мотиви са силно различими.





Хана е родена през 1784 (някои историци оспорват тази година), фамилията ѝ е Питърс. Още в ранна възраст тя бяга от дома си заради баща си насилник и си намира работа в лондонска страноприемница. През 1800 неин познат на име Франсис Гросо я запознава с Джон Кортой, 70-годишен богаташ с влошено здраве. Хана е на едва 16-17 години, но скоро му ражда първата от трите им дъщери. Злите езици твърдят, че всъщност баща не е дъртакът Кортой, а споменатият Франсис Гросо, но това няма никакво значение за историята.

Джон Кортой е добре омотан в мрежите на младата Хана, дава ѝ фамилното си име, а през 1814 променя завещанието си в нейна полза. До тогава по-голямата част от богатството му е трябвало да получи бившата му жена Мери Ан Лули, но сега почти всичко е приписано на Хана.

Кортой умира през 1818 на 88-годишна възраст. Мери Ан, както и френските роднини на богаташа оспорват завещанието, но в крайна сметка Хана прибира парите на покойника. Тя, като много от жените от Викторианската епоха, силно се увлича по окултното, спиритуализма, астрологията, египетските вярвания. Още докато е жив Джон Кортой, Хана завързва приятелство с човек на име Джозеф Бономи, който се представя за разбирач на египетските тайнства.

Хана Кортой умира през 1849. На въпросния Бономи е заръчано да изгради внушителна гробница в Бромптън в стил и мотиви отразяващи вярванията на Хана. Мери и Елизабет, две от дъщерите на Хана, след години също ще бъдат погребани в гробницата на майка им. Те двете никога не се омъжват, защото като истински скъпернички, не искат да делят богатството си с друг. Само третата дъщеря се омъжва, тя е погребана другаде.

През 1878 самият Джозеф Бономи умира, като преди това се е погрижил на гроба му да бъде поставена също плоча с египетски мотиви. Интересното е, че изображението на Анубис, бога на мъртвите, гледа в посока на гробницата на Хана Кортой.



През следващите 100 години нищо интересно не се случва. Децата, а след това и внуците и правнуците на третата дъщеря се грижат за гробницата. През 1980 обаче те загубват ключа от мавзолея и от тогава никой повече не е влизал вътре



През октомври 1998 Хелен Смит, репортер на Асошейтед Прес, пише статия посветена на гробницата на Кортой по случай Хелоуин. Къде сериозно, къде на шега, в материала е казано, че зданието е машина на времето. Цитиран е писател на име Хауърд Уебстър, който твърди, че е открил връзка между Джозеф Бономи и Самюъл Алфред Уорнър, "гений" (или измамник) от Викторианската епоха. Уорнър няколко пъти се е опитвал да убеди кралската армия да финансират негови разработки за фантастични оръжия.

Уебстър спекулира, че Бономи и Уорнър всъщност са изградили машина на времето в гробницата на Хана. През следващите години легендата се подхваща и от други. През 2003 музикантът Дрю Мулхоланд поставя гробницата на корицата на свой албум. През 2011 друг музикант и хроникьор на име Стивън Коутс пише в неговия блог в Интернет, че теорията за машина на времето не е вярна. Гробницата не премествала във времето, а в пространството. Тя е телепорт. Други телепорти има в другите лондонски гробища и те изграждат цяла мрежа.

Коутс от няколко години организира туристически посещения на гробницата с разрешението на гробищната управа. Билетите струват между 8 и 10 долара, като една четвърт от приходите се заделят за фонд, с който смята да направи реновация на гробницата (тя леко е взела да се руши). Цялото "представление" се състои в това на хората платили 10 долара да им се разкаже историята за Кортой, Бономи, Уорнър и телепортите пред самата гробница. На хората им харесва, но не липсват и негативни и смешни отзиви в Интернет. Един неразбрал потребител в Инстаграм е писал "разказаха ни историята, но дори не отвориха гробницата да видим".

Интересното е, че цялата тази легенда на практика се дължи на един загубен ключ. Дано не се намери или пък от гробищната управа не решат да влязат силово в мавзолея (за да го ремонтират). Романтиката на цялата история ще се загуби.

http://misterika.blogspot.bg/2017/05/blog-post_3.html