Още подценени, но култови филми

Q: The Winged Serpent (1982)

Как съм изпуснал този филм? Ужасите от 80-те и 90-те са ми любимите. В "Крилатата змия" група култисти извършват ритуал на покрива на сградата на Крайслер в Ню Йорк и призовават Кетцалкоатъл, богът-змия от религията на ацтеките. Главните герои са двама полицаи (черен и бял разбира се - класическото филмово дуо), но всъщност скритата звезда е Джими Куин, един доста странен образ. Той желае да е джаз пианист, но междувременно е крадец на бижута. Именно неговите изпълнения вдигат нивото на филма - до нивото на класика.



http://misterika.blogspot.bg/2017/10/q-winged-serpent-1982.html

The Burning (1981)

"The Burning" изглежда като типична касапница. Летен лагер, младежи, психопат убиващ ги един по един. Обикновено подминавам такива филми, твърде еднотипни са. Този обаче е достигнал до култов статус.

Първо, той не е изцяло изсмукан от пръстите на някой сценарист, базиран е на съществуваща градска легенда - за Кропси, който отвлича и убива деца (образ, който пък на свой ред е базиран на реален престъпник).

Освен това изборът на оръжие е нестандартен. Повечето серийни убийци по филмите са въоръжени с големи ножове, мачете, дори моторни резачки. Е, тук нашият човек използва градинарски ножици, такива с които се подрязват растенията.

Специалните ефекти (разбирай кървищата) са дело на Том Савини (Tom Savini), който преди това е работил по друг култов филм - "Петък 13-ти". Тук Савини е надминал себе си.



http://misterika.blogspot.bg/2017/10/burning-1981.html

Two Thousand Maniacs! (1964)

"Две хиляди маниаци" не звучи точно като име на филм на ужасите, той и не е точно такъв. По-скоро тази продукция попада в категорията - ултра-мрачни комедии (с много много кървища и брутализми!). Няколко туристи от американския север попадат в затънтен южняшки град. Това обаче не е обикновено селище, то магически се появява на всеки 100 години, за да изпълни кърваво отмъщение спрямо янките, победили в гражданската война.



http://misterika.blogspot.bg/2017/10/two-thousand-maniacs-1964.html

Trick or Treat (1986)

Trick or Treat - така казват децата в англоезичните страни по време на празника Хелоуин, в България съм забелязал, че ползват фразата "лакомство или пакост". Това именно е и причината да публикувам настоящата статия именно днес. Редовните читатели няма как да не са забелязали, че когато пускам тематична серия от статии, обикновено те са през ден, а между тях има други единични материали. Сега обаче наруших това правило, защото забелязах съвпадението - действието в следващия филм, който бе наред да представя се развива на Хелоуин и в същото време следващият ден, за който нямаше подготвена статия бе 31 октомври...Хелоуин! Не съм го планирал така да стане, но неведоми са пътищата дяволови

Главният герой в "Trick or Treat" е Еди, дългокосо металистче от горните класове на гимназията. Той постоянно дъни последния албум на любимия си метал изпълнител издаден след смъртта му. В един момент обаче Еди осъзнава, че в една от песните има скрито послание - ако се пусне на обратно, се чува нещо странно и дори текстът може да призове демонични сили. Сюжетът не е толкова оригинален, но въпреки това филмчето е станало доста свежарско и дори весело. Култовият му статус допълнително е подпечатан от не кой да е, ами от рок легендата Ози Озбърн, който има интересна второстепенна роля в тази кинопродукция.

Честит Хелоуин!



http://misterika.blogspot.bg/2017/10/trick-or-treat-1986.html

Inferno (1980)

Това е вторият филм от трилогията “Three Mothers” (Три майки) на Дарио Аргенто. Обикновено първата част (Suspiria) обира всички суперлативи, но не бива да подценяваме и "Ад".

В този филм главен герой е Марк, студент по музика в Рим. Той получава странно послание от сестра си Роуз, която се е настанила да живее в зловеща сграда в Ню Йорк. Скоро обаче жената изчезва и Марк се отправя към Америка, за да я търси, откривайки редица тъмни тайни. Разтърсващият финал няма да е изненада за хората гледали "Suspiria", но това не значи, че пак няма да ги уплаши. Всъщност целият филм е пълен със странни сцени - Марк е наблюдаван от мистериозна красива жена в един от класовете в университета; Роуз попада в подземен басейн, където среща плуващо зомби; атака на група разбеснели се котки и т.н.



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/inferno-1980.html

Sugar Hill (1974)

Този филм спада към жанра "блексплойтейшън" (blaxploitation), за който дори не бях чувал. Това са филми основно насочени към чернокожото население на Америка. Името на жанра е съставено от две думи - "black" (черно, негър) и "exploatation" (експлоатация). Филмите се въртят около страданията на негрите в САЩ още от времената на робството та до наши дни. "Sugar Hill" обаче внася паранормални мотиви в жанра. Той започва и завършва с една песен, в която се пее "свръхестествена вуду жена, навредиш ли ѝ, не ще видиш светлина". Точно това обаче правят група гангстери, които на един паркинг пребиват до смърт приятелят на Диана (с прякор Шугър - "захар"). Тя отприщва брутално отмъщение спрямо насилниците. Помагат и стара вуду вещица и безсмъртен вуду крал, който изпраща зомбита след гангстерите. Това май е един от малкото филми, в които "ходещите мъртъвци" са по-скоро положителни персонажи.

И макар този паранормален мотив да не е типичен за блексплойтейшън филмите, то други два момента са класика в жанра - мотивът за отмъщението и харизматичната женска героиня.



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/sugar-hill-1974.html

The Pit (1981)

Джейми е превъзбуден отритнат тинейджър с един единствен приятел - голямо плюшено мече, което му "говори", съгласява се с всичко и го кара да прави много лоши неща. Описаното до тук само по себе си е достатъчно за един приличен филм на ужасите, но "Ямата" ни поднася още яки неща - една гигантска дупка в земята и зъбати създания наречени "Тра-ла-логи", които са вечно гладни. Те разчитат на Джейми да им осигури свежо човешко месо и той с радост го прави.

"The Pit" се само-представя като филм в жанра "Кануксплойтейшън" (не ме питайте за обяснение), може би като лека шега с описания в предишната статия жанр "блексплойтейшън". Във всеки случай "Ямата" е класика.

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/pit-1981.html

The Exorcist III (1990)

Първият филм от поредицата "Екзорсистът" (на български официално познат като "Заклинателят") е абсолютна класика. Вторият обаче не струва и може би заради това феновете не оценяват толкова добре третата част. А тя е добра! При персонажите се връща преподобният Карас, герой от първия филм. Но звездата е детективът от Джорджтаун, който разследва серия от окултни убийства. Те много приличат на някогашните престъпления на серийния убиец познат като "Джемини". Само дето този психопат е екзекутиран преди много години. Подражател ли се е появил? Не, самият Джемини се е върнал, той обладава различни хора и ги кара да вършат разни неща.



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/exorcist-iii-1990.html

Pulse (2001)

Този японски филм е познат още и като "Kairo". Режисьор е легендата Киоши Куросава. За жалост тази продукция не получава вниманието получено от други японски филми като "Ju-On" или "Ringu". Може би защото в "Пулс" нещата се развиват малко по-бавно. Не се залага на внезапно появили се ужасии (jump scares), а на постепенно насаждане на чувството за безпокойство. Не че няма смущаващи сцени. Всъщност те са толкова много и така добре направени, че дори нещо супер скучно - хора взиращи се в компютърни екрани, може да изглежда кошмарно. Ужасът обаче не идва само от отвъдното, ами и от човешкото. Това е една история колкото за призраци, толкова и за самотата, отчуждеността и непреодолимото чувство, че краят е зад ъгъла.



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/pulse-2001.html

Cannibal Apocalypse (1980)

Войната е ад, но адът става още по-голям, когато войниците се заразяват със странен вирус, който ги кара да търсят да ядат човешко месо. По-голямата част от "Канибален апокалипсис" се развива в американския град Атланта, където ветеран от Виетнам започва да издирва своите някогашни бойни другари. Той открива, че те са развили апетит към човешката плът...



http://misterika.blogspot.bg/2017/11/cannibal-apocalypse-1980.html