Руски градски легенди

Червеното пиано

Едно малко момиче много искало да се научи да свири на пиано и затова за рождения ѝ ден родителите решили да и купят едно. В музикалния магазин, след като им продали пианото, им дали телефона на една стара жена, само тя в целия град можела да поправи инструмента, ако той се счупи.

Въодушевеното момиче веднага започнало да практикува върху пианото, но след няколко седмици започнали да я болят пръстите в горната си част. Родителите решили, че това е нормално, защото все още не е свикнала с натиска върху клавишите. Детето продължило да свири партитури, но все повече слабеела и бледнеела.

След един месец пианото се счупило. Хората извикали старата жена да го поправи. Когато тя дошла, помолила семейството да излезе извън стаята с пианото, за да не ѝ пречат да работи. След малко излязла от помещението и пианото наистина било поправено.

Момичето продължило да практикува, но ставала все по-болнава, вече едва ходела. Тогава пианото се счупило отново. Хората отново извикали старата жена и тя отново им казала да останат извън стаята. Този път обаче родителите били любопитни и решили да видят през ключалката как жената успява толкова бързо да оправи един такъв деликатен инструмент. Те видели как бабичката изважда от пианото буркан с някаква червена течност и започва да я пие.

Родителите веднага извикали милицията, която дошла още преди старицата да си е тръгнала. Това в буркана било кръв! Оказало се, че в клавишите има съвсем малки, невидими с просто око, иглички. Те предизвиквали микроскопични наранявания на пръстите на момичето, от които изтичала кръв, която се събирала в буркана. Пианото било така направено, че щом буркана се напълни, инструментът уж да се счупи, за да извикат старицата.

Бабата-кръвопийца била арестувана.

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_23.html

Ковчегът на колела

Имало едно малко момиче, чиято майка била много болна. Преди да умре, майката казала на дъщеря си, че никога при никакъв случай не трябва да си слага червен лак на ноктите.

Момичето пораснало и забравило за предупреждението, веднъж тя си лакирала ноктите с червен лак. В мига, в който приключила, радиото в апартамента ѝ внезапно се включило само и тя чула следното: "Хей, малко момиче! Премахни червения лак от ноктите си! Ковчег на колела намери твоя град и търси твоята улица."

Момичето било объркано, но решило, че не е чуло добре какво казват по радиото. Затова включила телевизора, за да се разсее. От там обаче се чуло ново предупреждение - "Хей, малко момиче! Ковчегът на колела е намерил твоята улица и търси твоя блок. Премахни червения лак!"

Младата жена вече била сигурна, че е чула правилно и уплашена грабнала лакочистителя и започнала да търка лака си. Междувременно се опитала да набере една приятелка по телефона, но чула следното в слушалката - "Хей, малко момиче! Ковчегът на колела е намерил твоя блок и сега търси твоя апартамент. Премахни червения лак!"

Момичето захвърлила слушалката и продължила да търка с лакочистителя, съвсем малко от лака обаче не искал да се махне от единия пръст. В този момент звъннал звънеца. Жената погледнала през шпионката, но не видяла никого. Решила, че няма опасност и отворила вратата. На пода имало ковчег с колела. Той се отворил и от него излязла майка ѝ.

"Защо не ме послуша?" - попитала тя, след което удушила дъщеря си.

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_25.html

Да, определено руските градски легенди са по-измислени (или ако предпочитате - по-сюреалистични) от американските, но за сметка на това са по-зловещи.

Черният трамвай

Едно малко момче живеело в малък град. То познавало града много добре, но веднъж внезапно се озовало в непозната част. Странните пусти улици били обградени с непознати сгради и дървета. Освен това започнало много бързо да се стъмва, макар да било все още само следобед.

Момчето видяло трамвайна спирка и решило да хване превоз до някоя част на града, която познава. На таблото обаче пишело странни номера. Един трамвай примерно имал номер 1932-1958, друг 1983-1995 и т.н. Те му заприличали на години върху надгробни плочи, но момчето нямало много време да осмисли това понеже се задал един трамвай. Той изглеждал много стар, но се движел почти безшумно. Освен това бил изцяло черен като катафалка. Трамваят спрял и вратите се отворили. Момчето усетило, че нещо го засмуква навътре, все едно вятър го повличал. Но нещо все пак накарало момчето да отстъпи две крачки назад.

В този миг внезапно момчето отново се озовало на позната оживена улица, а черният трамвай го нямало. Момчето било много объркано, но внезапно осъзнало какво го накарало да отстъпи и да не се качи в трамвая. Номерът му започвал с 1982 - годината на раждане на момчето, а втората част била настоящата година, тя дори премигвала, сякаш го чакала да се качи вътре.

По споменатата година (1982) съдя, че тази градска легенда е доста стара. Днес "момчето" трябва да е 35-годишен дънгалак. Вероятно руските деца са си разказвали тази легенда в края на 80-те или началото на 90-те, когато набор '82 наистина са си били деца. Тоест тази история вероятно се е появила още по времето на СССР. Не е ли интересно, фолклор от "комунистическо" време.

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_27.html

Жълтите завеси

Едно четиричленно семейство се нанесло в нова къща, на която трябвали нови завеси. Наскоро бабата в семейството била починала. През целия си живот тя мразела жълтите завеси и винаги е казвала на роднините си да не купуват такива и след нейната смърт.

Семейството отишло на пазар, за да потърси завеси, но там имало само жълти такива. Решили, че след като бабата вече я няма, няма проблем да пренебрегнат предупреждението ѝ. Купили жълти завеси и ги поставили в детската стая - където спели момичето и момчето.

По средата на следващата нощ завесите взели сами да се движат и събудили момчето.

"Хей, момче, ставай" - те казали и момчето станало.

"Хей, момче измий си зъбите и си изяж закуската" - продължили да нашепват завесите. Момчето така и направило.

Накрая завесите казали:

"Хей, момче, ела на прозореца и виж как баба ти простира прането навън."

Момчето се учудило, та нали баба му била умряла, но все пак се приближило до прозореца. В този момент завесите го сграбчили и го хвърлили навън. Момчето се пребило и умряло. На сутринта родителите много се натъжили, но решили, че детето се е самоубило.

Следващата нощ нещата обаче се повторили с момичето. Завесите отново я събудили и накрая я бутнали през прозореца.

Шокираните родители много се усъмнили, че има нещо нередно и не може децата им просто така да са се самоубили. Помолили милицията да разследва по-задълбочено. Постепенно разследващите се зачудили за тези завеси. Няколко мицифаи (не я знаете тази дума, нали така едно време наричахте гадните копелета, докато все още не бяха станали от милиционери в полицаи) пробвали да ги свалят, но все не ставало. Решили да намерят старата жена от пазара, която ги била продала на семейството.

Тя им казала, че единственото нещо, от което тези странни завеси се страхуват, е един магически скалпел скрит в звездата над Кремъл. Милиционерите се изкачили там и отворили звездата, вътре наистина имало скалпел.

С този скалпел решили да отрежат част от завесата, за да я изследват. Но в момента, в който докоснали материята с острието, се получил малък взрив. Когато димът се разнесъл нямало следа нито от завесите, нито от скалпела. Те се били анихилирали.

Хм, в момента, докато пиша тази статия, съм в стая с жълтеникави завеси и те се мърдат (от вятъра). Дали няма да пробват да ме изхвърлят през прозореца. Добре че съм на първия етаж

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_29.html