Загадки от Йосемитите

За американския национален парк Йосемити съм писал и преди. От чисто природни феномени:

Забележителната земна природа: светещият водопад в Йосемитите

до паранормални проявления:

Обсебени от духове туристически пътеки в Америка - част II (втората история)

Всъщност, едно от най-старите видеа, които съм вградил в статия в блога е именно от този живописен парк. То е още от вече далечната 2011. Задължително го вижте, ако не сте го виждали:

Странни същества на видео от националния парк Йосемити в Калифорния

Ето че дойде време и за МЕГА статия посветена на Йосемитите. Приятно четене!

Този величествен национален парк обхваща 747 956 акра площ в планините Сиера Невада в северна Калифорния. Той кипи от див живот - както растителен така и животински. В него има гледчери, интересни скални образувания, водопади, кристално бистри езера и потоци, гигантски секвои. Всяка година приема между 4 и 5 милиона посетители и то не само от САЩ ами и от много други страни, хора дошли специално да го видят. Не е изненада, че едно такова обширно място има и тъмна страна. Все пак при толкова много туристи, няма как да не се случват и инциденти, от които в последствие да се пораждат градски легенди. Но дали всичко са просто преувеличени легенди? Някои от нещата тук са толкова странни, че сякаш наистина нещо свръхестествено се крие зад тях.



Едно от най-загадъчните места в парка е каньонът Теная, който започва от едноименното езеро и свършва в началото на друг каньон познат като Клаудс Рест. С него е свързано едно индианско проклятие.

Някога, когато първите бели засегнали пристигнали по тези земи, те срещнали племето Ахуани, извинявам се предварително, ако не съм превел правилно името им - Ahwahnee. Малко отклонение - реших да потърся в Уикипедия повече информация за тези индианци и попаднах на нещо любопитно. Ацтеките, които са живели доста далеч на юг в Централна Америка имат същата дума в своя език. Това са били жени, които са се занимавали с песни, танци и водене на интересни разговори с мъжете-войни. Изглежда има някаква не съвсем ясна връзка между калифорнийското племе и ацтеките на юг.

Ахуаните били като цяло миролюбиво племе, но от време на време се случвало да откраднат по някое добиче от бледоликите. Затова в средата на 19 век белите заселници решили да изселят племето на друго място - във Фресно. По това време вожд на индианците бил Теная, който упорито се противопоставял на преселението. Накрая белите изпратили въоръжена група войници предвождана от капитан Джон Болинг. Нещата се развили точно както предполагаме - стигнало се до кръвопролитие. Сред загиналите бил и синът на вожда. Тогава Теная се изправил пред капитана и изрекъл проклятие. Според някои то обхваща целият парк Йосемити, а според други то важи само за едноименния каньон. Факт е, че през годините в каньона са се случвали множество инциденти с наранявания и дори смърт.

Вождът Теная:



Някои казват, че броят на падналите катерачи, препъналите се туристи и т.н. в каньона Теная може да се обясни с трудния терен, но според други това не е така - има други места с подобна география, там също се случват злополуки, но много по-малко. Освен това някои твърдят, че в Теная са виждали странни движещи се сенки и са чували необясними звуци. Мястото дори си е спечелило прозвището "Бермудския триъгълник на Йосемитите". Пък и щяха ли властите да сложат толкова много знаци "Внимание", ако опасностите бяха силно преувеличени, както твърдят скептиците?

Изглед от каньона:



Но и извън каньона Теная има предостатъчно прокълнати места. Едно такова е хотелът наречен Ахуани. Не е ли иронично? Първо избиваш индианското племе, след това след няколко десетилетия построяваш хотел носещ тяхното име. Той отваря врати през 1927. В началото този хотел е невероятно привлекателен за хората. Предлага големи удобства насред природата. С годините обаче в него се заселват и духове.

Казват, че едно от привиденията е на Мери Къри Трисайдер умряла в хотела през 1970. Тя все още се навърта на шестия етаж, но за разлика от други духове не е толкова страшна, колкото пакостлива. Казват, че размества предметите на посетителите докато те спят.

През 1962 американският президент Джон Кенеди посещава хотел Ахуани. По онова време той страда от болки в гърба и затова в стаята му е поставен люлеещ се стол. Когато Кенеди си заминава, столът е премахнат, но скоро се завръща като привидение! Интересно, за първи път чувам за дух на стол. Този призрачен стол може да бъде видян понякога на етаж 3 - той се движи сам из стаите.

Хотелът Ахуани:



В Йосемитите има дори един още по-стар обитаван от духове хотел. Това е Сиера Скай Ранч построен през 1877. В него са умирали много хора, защото не винаги е бил хотел. Бил е санаториум, после място където насила са държали болни от туберколоза, старчески дом за ветерани от Първата световна война. Накрая го правят хотел с 29 стаи. Едно от нещата, за което най-често говорят посетителите са фантомните деца - често се чуват детски стъпки, смях, шепот. Често в сградата електрическите уреди и лампите се включват и изключват сами. Случва се и вратите да се отварят и затварят от само себе си.

Духове има не само в хотелите. Едно привидение се навърта около езерото Гроус. За него съобщава Гален Кларк през 1867, който по-късно ще стане първият рейнджър в националния парк. Докато преминавал покрай езерото, той чул зловещ неестествен вой. В последствие питал индианците и те му казали, че това е дух на малко момче, което някога се удавило тук.

Бридалвейл пък е стръмен гранитен клиф и водопад, за който ахуаните са вярвали, че се обитава от зъл дух наречен Похоно. Той ще примами хората близо до ръба на скалата и ще ги бутне в бездната. Методите, с които прилъгва хората са различни. Понякога ще създаде хипнотизираща дъга, друг път ще ги повика на глас, а трети път ще се преобрази самият той в човек. Действително има доста случаи, в които туристи са падали от тази скала. Според скептиците те са били бутнати от внезапно разразил се вятър. Дали това е естествено явление или Похоно наистина съществува не е ясно, но за по-голяма сигурност парковата управа е поставила много предпазни парапети.

Бридалвейл:



Следва случай, който се е преживян от 26-годишен мъж на име Кристофър Томпсън. Той си бил направил лагер в парка. Отишъл да събере малко дърва за огрев и когато се върнал видял, че до палатката му стои стар индианец. Странникът носел звънец на врата си, който подрънквал при всяко негово движение. Индианецът помолил Кристофър да го закара с автомобила си, защото се бил загубил. Младежът обаче не искал да го кара там където старецът настоявал, ами решил да го остави в офиса на рейнджърите, които ще могат да му помогнат. Вече се стъмвало. Двамата тръгнали към колата, но индианецът не искал да седне отпред до шофьора, ами настоявал да се вози отзад. Кристофър бил на път да се съгласи. Той тъкмо се качвал в автомобила си, когато зърнал в страничното огледало как старецът мърмори нещо на странен език. В този момент нервите на младия човек не издържали, той подкарал колата преди индианецът да се качи. Отишъл при рейнджърите и им разказал случая. Те го придружили обратно до лагера му. Индианецът го нямало, но той бил оставил малък вързоп от животинска кожа. В него имало камъни и изсушени растения. Проклятие ли е това? Зла магия? Томпсън твърди, че понякога сънува кошмари - в тях той е парализиран и чува странните напявания на индианеца.



Йосемитите си имат своя дял от мистериозни изчезвания. Най-известното е на 14-годишната Стейси Ан Арас. На 17 юли 1981 тя е на лагер заедно с баща си и 6 други човека. Момичето пожелава да направи снимки на близкото езеро. То не било далеч и баща ѝ решава, че няма нужда да я придружи. Вместо това към езерото тръгва друг човек от групата - 72-годишен дядка.

На брега на езерото старецът сяда да си почине, а Стейси тръгва да снима наоколо. Другите хора от групата имат видимост към езерото и виждат как момичето се скрива в група дървета. Никога обаче не се появява от там и всички тръгват да я търсят. Намират единствено част от фотоапарата ѝ. Властите провеждат масирано издирване с хеликоптери и кучета, но то не дава резултат.

Известният изследовател Дейвид Полайдс, занимаващ се с мистериозни изчезвания, твърди, че е искал допълнителна информация за случая "Стейси Ан Арас" от управата на националния парк, но те сякаш се опитвали да прикрият нещо.



Едно по-скорошно изчезване датира от 2005. Майкъл Алън Фисъри е на 51 години и е опитен планинец. На 15 юни 2005 той се движи по северния край на водния резервоар Хеч Хечи, но скоро решава да тръгне към туристическата пътека Пасифик Крест. Това е последният път, когато някой го вижда жив. Издирването открива единствено неговата раница, в която има топографска карта и бутилка вода.

Друг случай на изчезнал човек в Йосемитите датира от месец юни 2011. Джордж Пенса (30 г.) е на посещение в парка заедно със своята църковна група. По едно време той изостава и когато другите се обръщат, него вече го няма. Само след седмица управата на парка премахва информацията за него от своята интернет страница. Защо?

Последното (засега) изчезване е от миналата година. 35-годишният Алън Мартин посещава вечерта на 9 февруари 2016 казиното Чикън Ранч намиращо се в парка. Тръгва си в 16:08. Охранителна камера го заснема как излиза и пресича паркинга. Повече никога не е видян - жив или мъртъв.

http://misterika.blogspot.bg/2017/11/blog-post_24.html