Остров Повеглия - адът на Земята

Остров Повеглия е един от многото острови намиращи се между Венеция и Лидо във Венецианската лагуна, но вместо да е едно красиво място, той е определян като едно от най-злите места на Земята. Той е извън всякакви туристически маршрути и макар от време на време разни туристи да се опитват да стигнат до него, местните хора отказват да ги закарат до тях. Почвата на острова в комбинация с овъглените човешки останки създава слой от лепкав прах. Земята му е буквално пълна с човешки останки, които дават началото на ужасяващата му репутация...и иронично, там изключително добре виреят превъзходни лози. Помислете си за това, следващият път, когато отворите бутилка с вино от Венеция. Рибарите не се приближават до острова от страх, че ще уловят човешки кости в мрежите си.

История на Повеглия започва през времето на древния Рим, когато хората от Падуа и Есте са избягали там за да се спасят от варварските нашествия. Векове по-късно, когато чумата броди из Европа, хората от района отново бягат там. Мъртвите са били заравяни в големи ями, а често и изгаряни. Но чумата не изчезвала и паника обхванала населението. Тези, който са проявявали и най-малките признаци на болест били извличани от домовете им и изгаряни живи сред купчините трупове. Пресмята се, че за онези години 160 000 човека са намерили смъртта си на този малък остров.



През 1379 Венеция е нападната от флота на Генуа и цивилното население е преместено на друг остров, а там е построено укрепление наречено "Октагонтът", което все още може да се различи. След това островът е обезлюден за векове. През 1527 доджът предлага на едни монаси да се заселят там, но те отказват. През 1661 е предложено на наследниците на някогашните жители на острова да възстановят селото, но и те отказват.

През 18 век островът попада под юрисдикцията на Magistrato alla Sanità (Министерството на публичното здраве) и става пункт за проверка на стоките и хората пристигащи във Венеция. Всичко е наред, докато не пристигат два кораба с чума на борда. От тогава до 1805 на острова започват да се заточват тези болни от чума. Сгради от този период още могат да се видят.



През 20 век Повеглия отново става място за изолация - този път на психичноболни. През 1922 там се построява психиатрична клиника с голяма кула-камбанария. Пациентите веднага започват да твърдят, че са виждали призраци на тези починали от чума, а през нощта са измъчвани от жалните им стенания. Персоналът на заведението като цяло игнорира техните твърдения, смятайки ги за луди.

Но въпреки вече изброените ужаси, историята съвсем не свършва до тук. Един от лекарите решава да се прослави като открие лек за лудостта и започва всякакви експерименти с пациентите. Лоботимии са извършвани с триони, чукове, пили. Това се е случвало в кулата-камбанария. Това са останките на болницата:



Според легендата, след години на извършване на тези неморални експерименти, самият доктор започнал да вижда духове. Разказва се, че именно те са го подтикнали да скочи (или дори хвърлили насила) от камбанарията. Според една сестра докторът бил все още жив, когато паднал, но от земята се надигнала мъгла, която го задушила. Болницата затворила врати. Разказва се, че в тихи нощи, може да се чуе как камбаната бие сама.

След време италианското правителство продало острова на частен собственик. Той живял известно време там, но бързо напуснал през 60-те години на ХХ век. Едва наскоро други хора са проявили интерес да купят острова и да си построят лятна вила там, но те се изнесли след първата нощ и от тогава отказват да коментират какво се е случило. Единствено се знае, че лицето на дъщерята било срязано и се наложило да и се направят 14 шефа.

Няколко екстрасенса са посетили острова, но всички са се плашили до смърт от това което са усещали. През годините разни престъпници са се опитвали да се укрият от полицейските патрули на острова, но всички бързо са напускали. Един търсач на силни усещания разказва, как като влязъл в изоставената болница чул глас да казва "напусни веднага и не се връщай".

http://misterika.blogspot.com/2012/06/blog-post_09.html